Скалите при морето

Исках да отида някъде.. някъде където нямаше никого.Реших да отида на скалите при морето.Духаше вятър.. не беше много силен,но пак духаше.Отидох до най-високата скала и се качих на върха и.Седнах на края на скалата така че краката ми да са във въздуха.Седях така няколко минути и гледах морето.После събух обувките и се изправих на пръстите на краката си и разперих ръце настрани.вятърът духаше в лицето ми а косата ми се вееше... Можеше да падна и да се пребия понеже бях накрая,но тогава не ми пукаше за нищо.Просто си представих че съм една свободна птица и ми се искаше да полетя като тях!Искаше ми се и да се хвърля във водата.Посегнах да скоча,но нещо се отказах!Взех си обувките и полека слязох от скалата.

Исках да остана сама..е естествено ако някой ме помисли за Джен..играта щеше да започне. Влязох на плажа. Слънцето грееше силно...най - омразното ми нещо. Седнах на пясъка (на сянка) и се загледах в морето. Пясъка беше топъл, но не и горещ. Стоях така около 20 мин. Дори не усетих кога слънцето беше ме огряло малко. Веднага станах от мястото на което бях. Преместих се на скалите. Седнах най-отгоре и отново загледах морето. Предизвиках малко облаци...хората на плажа се облякоха защото имаше и вятър. Това е прекрасно време. Както седях покрай мен мина някакво момиче около 15-16 години. Хванах я и изпих кръвта и. След което хвърлих тялото в морето. Извадих една салфетка (винаги си нося) и изтрих кръвта от лицето си. Вече бях сита, въпреки че преди 1 час изпих кръвта на около 4-5 човека.

Исках да се разходя и да остана за малко сама, тръгнах към морето. Това не беше най-доброто решение, защото беше пълно с хора. Слънцето грееше силно, но изведнъж на небето се появиха облаци и започна да духа силен вятър. Това ми се стори съмнително, но до някъде ми хареса, понеже и аз като повечето вампири мразех слънцето и предпочитах да духа силен вятър или дори да вали дъжд. Насочих се към скалите, където нямаше много хора. Седнах на една скала и се огледах наоколо когато видях едно познато момиче. Тя седеше, малко по-далеч от мен. Отне ми по-малко от няколко секунди да разбера, че това е Джен. Господи, Джен..такива лудории сме правили с нея, че чак ме е срам какви съм ги вършила. Станах от скалата и отидох до нея.
- Джен! - казах изненадано. Все още не можех да повярвам, че я виждам. Бяха минали толкова години от както се видяхме за последен път, че щях да се учудя ако изобщо ме помни.

Джен ме прегърна, по принцип и двете не бяхме по тези лигави моменти или по-скоро аз.
- И ти ми липсваше. - усмихнах се. Бях толкова развълнувана, не мислех, че някога ще я срещна и то тук.
- Е, разказвай, какво става с теб? - погледнах я и седнах на скалата. В този момент усетих нещо странно, сякаш покрай мен имаше и някой друг вампир. Огледах се наоколо, но наблизо нямаше никого, а чувството беше сякаш вампира седи точно до мен.. Но беше невъзможно Джен да е вампир или поне така мислех.