Алия Дж. Леро

Megan Fox
Име:
Алия Леро
Години:
20/Много
Зодия:
Лъв
Вид:
Демон
Дарба:
Създава илюзии и халюцинации
Външен вид (поне 4-5 реда):
Тя е едно много красиво момиче. Кожата й е бледа нежна, фина като коприна.
Привидно толкова крехка и ранима, сякаш от стъкло , а всъщност толкова здрава
и непроницаема. Очите.. Те са едно от на-запленяващите неща що се отнася до
момичето. Сини, игриви, пълни с живот, обрамчени от гъсти мигли. Устните
плътни и запленяващи, привличат всяко едно мъжко създание. Косата, гарваново черна.. Тялото й привлекателно, сексапилно, добре оформено.
Характер (поне 4-5 реда):
Не обича да споделя с никого,обича сама да изживява драмите си. Умее да
прощава
единствено на близките си,но ако някой друг я нарани психически или физически
би го съсипала без да й мигне окото. Впечатлението което оставя у хората е
често точно обратното на това което в същност е. Тя се държи
мило,първоначално,но ако нещо не става на нейната започва да буйнства. Винаги
подбира правилните думи и често може да омае някой единствено с тях. Никога не
е съжалявала за това което прави и може би никога не би съжалила,голямото й его
и гордост не биха й го позволили. Влиза в положението на някой хора,просто
защото е изживяла същото като тях,но смята че никога не бива да се привързваш
към нещо,така или иначе то ще си тръгне рано или късно . Притежава голямо
чувство
за хумор,сарказмът й е любимо нещо. Не би свела глава пред никого,поне докато
не се влюби,а направили го би направила всичко за другия.
История (поне 6-7 реда):
Ако някой някога ми каже че не е изпитвал страх от мрака няма да му повярвам. Само тези родени в мрака не се страхуват от него. Тези като мен. Казвам се Алия Леро ,,но предпочитам да ми казват Али или Лия,но никога Алия. . родена съм в Ада или по-точно съм създадена там. Баща ми се нарича Луцифер,а майка ми? Нямам такава. Никога не си спомням да съм имала,винаги съм имала единствено татко. Детсвото ми премина съвсем нормално,ако изключим хилядите души,чиито стонове ми служеха за приспивна песен,всичко бе нормално. Аз не бях обикновен демон,бях сукуба. За това когато навърших 17 отидох на земята,все пак трябваше да върша това за което бях родена. Първоначално само убивах,но после започнах да се възползвам от човешките същества,беше ми лесно те бяха свикнали някой да ги използва,да ги лъже и мами. Така един ден ментор от Академията Нортфилд ме намери и реши че ми трябва помощ,господи! Бе много прав. Прекарах всичките си години там,намерих много приятели,а след като завърших отново често се връщах там,въпреки че отново убивах без да се притеснявам – какво да се прави. Един демон е така.