Виктория Даймънд

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Име:
Виктория Даймънд
Години:
20 (родена на 7 Юли)
Зодия:
Рак
Вид:
Хибрид (демон и ангел)
Дарба:
Владее специални магически способности които й позволяват да минава в други светове когато си иска.
Външен вид:
Има секси, добре оформено тяло и небесно сини очи. Погледа й изглежда доста опасен но и предизвикателен. Русата й коса не е прекалено дълга но е много приятна за докосване. Облича се много предизвикателно и никога не остава незабелязана откъдето и да мине. Висока е около 1.70 но това не й пречи да носи токчета. Преди даже се е обличала прекалено предизвикателно но откато е станала директорка в Академията, е била принудена да се облича по-така.. Нормално тоест. Когато е в Академията винаги се грижи да е в добро настроение и да не изглежда прекалено строга, мрази да я смятат за такава. Косата й често стой пусната, не обича особено да я връзва. Повечето пъти носи дънки и тениски, рокли и поли носи единствено на по-специалните случаи и на празниците. Иначе в гардероба си има изключително малко рокли. Има добър вкус, и винаги се грижи да е в крак с модата. Рядко можете да я видите намръщена или ядосана, тя винаги по някакъв страннен начин прикрива лошото си настроение и много малко хора са имали нещастието да я видят истински ама истински ядосана.
Характер:
Преди е била много.. Така да се изразя непослушна. Рядко можеше да я види човек щастлива и усмихната а сега става точно обратното. Откакто е станала директорка се грижи винаги да е в добро настроение и да дава на учениците си да мислят че тя е техен приятел а не поредната намусена и строга директорка на която нищо не й се харесва. С колегите си се държи прилично въпреки че не понася повечето. Почти не й остава време за личния й живот, особено през Октомври когато отваря Академията. Тогава има най много работа и почти не излиза от там. Въпреки това, никога не се предава и никога не си променя мнението каквото и да стане. Дори да греши. Преди много е обичала да преминава в други светове, но вече няма никакво време за това. Все пак никога не знаеш какво ти предстои в чуждия свят, дали ще успееш и дали изобщо ще се върнеш жив.
История:
Аз съм Хибрид. Не, не съм превърната както в повечето случаи. Просто съм родена такава. Ето я и историята ми:

7.7.1993 Париж, Франция

Слънцето грееше ярко, земята се пукаше от жега, нямаше и следа от приятния, прохладен ветрец който духаше сутринта. Джордж Даймънд с 2 куфара в ръце вървеше с бърза крачка към болницата. Току що се беше върнал от Рим, след като научи за новородената си дъщеря. Беше притеснен. И то много. Най после пристигна в болницата. Качи се на втория етаж като от време на време подтичваше.
- Как е тя? Как е жена ми?! - се развика той на първата медицинска сестра която намери.
- Съжалявам но.. Не можахме да я спасим - каза виновно сестрата.
- Но за сметка на това бебето е напълно здраво - побърза да допълни щом видя тъжното лице на Джордж. Той се строполи на земята и тихо започна да плаче. Жена му, беше всичко за него. Минаха почти два часа когато той най сетне реши да се изправи и да види новородената си дъщеричка. Една медицинска сестра го заведе да види бебето. Той постоя при спящото мъниче за около половин час и след това бързо се запъти към Сирашкия дом.
- Сигурен ли си Джордж? Тя.. Е единственото което ти остана от Ана - каза директорката на сиропиталището и сестра на мъртвата съпруга на Джордж, Ана.
- Знаех си че така ще стане. Не трябваше да ражда това бебе, знаеше, че ние сме различни. - каза Джордж и се строполи на стола.
- Заради това бебе изгубих най ценното в живота си. Изгубих Ана. Първата си и единствена истинска любов. Не го искам! - каза тихо той като на последните думи повиши тон. За него, това бебе не трябваше да съществува. За него това беше грешка.
- Добре, Джордж. Както искаш. Сигурна съм че.. Ще се намери семейство за нея - каза Дейзи и Джордж излезе от кабинета.

26.12.2004 Париж, Франция

Беше Коледа. Още си спомням този ден. Тогава, едно младо семейство осинови единствената ми приятелка в сиропиталището. Докато другите ядяха на скромната трапеза, аз се бях свила на кълбо до огнището и чаках. Чаках момента в който ще дойдат родителите ми да ме вземат. От малка мечтаех и очаквах този ден. Но те така и не дойдоха. А сега, ми отнеха и най добрата приятелка.
- Какво правиш тук, изчадие такова? Щом не си на трапезата утре оставаш без закуска и обяд - каза висока, слаба жена със ядосано изражение. Станах бавно и се качих в стаята си. Вече бях свикнала да оставам без храна. Такава беше новата ни директорка. Тя не обичаше децата, възползваше се от тях и след като станеха на 14-15 години ги караше да работят за да печелят пари и да й ги дават. Бях на тринадесет. Скоро и мен щеше да ме прати да работя. Бях намразила живота си. Всичко беше ужасно. Докато той не дойде. Този ден, на 26 Декември 2004 година той дойде. Това беше най хубавият Коледен подарък който бих могла да имам. Или поне така си мислех..
- Кой сте вие и какво искате? - каза директорката с обичайния си, раздразнен глас. Бях чула че някой идва и тихо бях излязла от стаята си. Сега бях наострила уши и слушах внимателно разговора между директорката и мъжът.
- Дойдох да взема дъщеря си. Доведох я през 1993 година и сега би трябвало да е на тринадесет. Беше новородена когато я оставих - каза той. Настъпи тишина. След около 20-30 минути директорката проговори.
- През 1993 година са ни довели едно единствено новородено бебе. Значи.. Виктория ви е дъщеря. - каза презрително и студено тя.
- Виктория, кръстили сте я Виктория. Като.. Майка ми - каза развълнувано той.
- Искам да я видя, моля ви - каза отново той. Директорката отвори вратата и сякаш знаеше че подслушвам ме издърпа вътре.
- Това е тя - каза директорката и излезе от стаята. Огледах внимателно мъжът. Беше висок, рус, с красиви сини очи и добре оформено тяло. Наистина си приличахме. Стоях мълчаливо, в единия ъгъл на стаята. Не смеех да мръдна. Сърцето ми биеше лудо.
- Толкова си.. Красива. Точно като майка си - каза той и се приближи към мен. Прегърна ме.
- Аз съм баща ти. Не ме ли позна? Но разбира се как ще ме познаеш та ти беше бебе! - каза развълнувано той докато ме стискаше силно в прегрътките си. Исках да му кажа много неща. Бих могла да говоря с дни.
- Татко.. - но това бе единственото което успях да кажа.

7.7.2006 Франция, Париж

- Честит рожден ден мила! - каза силно гласът на Джордж и ме събуди. Сложи на леглото ми поднос с най различни вкусотии за закуска.
- Благодаря, татко - казах и го целунах. Взех един кроасан от подноса и го сложих в устата си.
- Татко.. Днес.. Днес ще се появят магическите ми способности, нали? - погледнах към Джордж.
- Да, така е. И днес ще те заведа в Академията където беше директорка майка ти. Тя винаги е обичала работата си и се надявам и ти някой ден да станеш като нея. - каза той и ме погледна гордо.
- Ще стана! Нямам търпение да се озова в друг свят. И наистина искам да стана като мама - казах развълнувано.

35.1.2006 Париж, Франция

- Мразя те! Как можа да изгониш гаджето ми?! - викнах на Джордж.
- Виктория той не е за теб. Този е наркоман, и крадец и убиец.. - казваше Джордж.
- Да, такъв е защото и него са го изоставили в дом но той не е имал късмета да се върнат за него. За това е избягал. И аз го обичам! - продължавах да викам.
- Докато си под моя покрив, ще правиш това което ти казвам аз! - повиши тон Джордж. Вече се беше ядосал.
- Добре, тогава няма да остана и минута повече тук! - взех си якето и излязох от къщата. Тръгнах на някъде. Изведнъж ми замириса на море. Море ли? Та сега беше зима. Странно но ми стана и топло. Чак тогава установих че снегът от преди малко се беше стопил и мрачното време беше заменено от ярко слънце. Не ми отне много време за да разбера че съм попаднала в друг свят..

7.9.2011 Magic Town

- Вик, време е да си починеш малко не е полезно да седиш по цял ден затворена в този кабинет - каза Теса, която незабелязано бе влязла в кабинета ми.
- Тес, имам много работа Академията отваря след по-малко от месец а вече започнаха да се записват хора - казах разсеяно докато преглеждах едни документи.
- Изобщо не приемам оправдания ставай! - каза Теса и ме дръпна. Е, бях принудена да оставя всичко и да тръгна с нея иначе нямаше да ме остави намира.
- Добре, къде отиваме? - попитах я.
- Ще видиш - каза тя и ме поведе на някъде.

Това е. Ана, майка ми умря защото нашето семейство е семейство хибриди. Аз съм и ангел и дявол. Това е моето проклятие както и моята съдба.

Талисман:
Няма
Снимка:
Виктория Даймънд Candice-swanepoel-1