Паркът в центъра

People Брой мнения : 27 Join date : 08.09.2011

След като излязох от кафенето отидох да се разходя малко в парка...
Разхождах се но седнах малко на една пейка..
само си седях и продължавах да разглеждам списанието.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Отидох в някакъв парк и след като вече ми писна да обикалям покрай пейките и да гледам старите хора и майките с деца, които седяха по тях и аз седнах на една пейка. Изобщо не бях забелязала, че на нея лежи една дебела, спяща, оранжева котка. Нямаше каишка на врата си, явно нямаше стопанин и скиташе из парковете, което е малко вероятно, с това тегло едва ли се движи много.

Брой мнения : 4 Join date : 18.09.2011

Спинках си сладко, сладко и в съня ми се появи любимото ми ядене - лазанята.
- О, не Джон не искам повече лазаня, но щом настояваш.. - казах в присъница. Джон беше последния ми стопанин при който се бях задържал цяла година. Нов рекорд. Качили нещо помръдна до мен и бавно отворих очи. На пейката ми, подчертавам МОЯТА пейка седеше някакво си момиче което при това ми изглеждаше като ветеринар. Ветеринар! Мразех ветеринарите.
- От сега казвам нямам нужда от ваксина! - скочих бързо на земята. Фръцнах се гордо и тръгнах напред, гледайки всичко около мен докъто не се блъснах в едно дърво.
- Горкото ми носле - измрънках. Докоснах с лапа носа си. Да, беше добре. Ах, ах тези ветеринари. Винаги ми носеха ужасен късмет!

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Както котарака си спеше започна да говори, да подчертавам ГОВОРИ за лазаня и някакъв си Джон. Първо реших, че ми се е причуло или някой друг го е казал. Котаракът отвори очи и щом ме видя каза..да каза нещо за някакви ваксини. Докато аз гледах тъпо и се чудех как може една котка да говори от гордост той се удари в някакво дърво и каза още нещо, на което не обърнах внимание..
- Леле..толкова ли превъртях, че някаква котка ми говори? - казах по-скоро на себе си.

Брой мнения : 4 Join date : 18.09.2011

- Ей мери си приказките! Аз не съм някаква котка, аз съм Гарфилд! Със главно Г - ядосах се на ветеринарката. Не стига че е руса и прилича на ветеринарка, ами ще ме и нарича "някаква си котка". Ще види тя.
- Колко е часът? - приближих се до нея и с лапа вдигнах ръката й така че да видя колко е часът от часовника й.
- 10:30 пак ли? Последния път като се събудих пак беше 10:30. Сигурно часовника ти е развален, да го прегледаш. А.. Случайно да ти се намира нещо за хапване? Чипс, пица е, щом искаш и китайско приемам - разприказвах се и накрая потупах корема си. Ах да.. Какво ли не бих дал в момента за малко пица или чипс.. Не бих отказал и пиленце обаче. Може и салатка.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Котаракът се представи като Гарфилд. Той ме пита колко е часа и дойде до мен, вдигна ръката ми и погледна часовника ми. Виждала съм много необичайни неща..е, как няма, вампиро-върколак съм все пак. Но говореща котка не бях виждала никога през живота си. В крайна сметка не беше толкова странно, наистина, животните не говорят, но защо да не е възможно? Има толкова магически същества.. Не обърнах внимание на това, което Гарфилд каза.
- Как е възможно да говориш? - гледах го втренчено.

Брой мнения : 4 Join date : 18.09.2011

- Ей маце, боли ме коремчето, искам салатка а ти ме питаш нещото на което най мразя да отговарям - изгледах я с огромна доза досада. Покрай нас мина един едър, дебелак.
- Ей сеньор обясни на сеньоритата че съм гладен и искам нещо за хапване! Сякаш не ми стига че ме събуди ами не иска и да ме храни - хванах за панталона дебеланкото. Той ме изгледа изненадано и понеже незнаеше какво да каже се почеса по врата. Хората в днешно време съвсем са се побъркали! Виждат едно гладно, говорещо коте, и вместо да му дадат да яде го питат как е възможно да говори!

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Гарфилд се хвана за панталона на някакъв човек и започна да му обяснява колко е гладен.
- А не, аз се махам от тук, намери си някой друг на когото да досаждаш.- Та аз говорех с котка, сигурно отстрани изглеждах като някоя откачалка. И как иначе..ако няколко минути по-рано видех някой да говори на котка единственото нещо, което щях да направя сигурно щеше да е да се изсмея с мислите "този е луд". Станах от пейката и тръгнах в неопределена посока.

» Мола в центъра на града