Парк "New Time"

Дойдох в един парк..имаше доста хора. Е след малко имаше 2 по - малко. Бях ужасно гладна. Поне заситих малко глада си. Изхвърлих труповете в рекичката, който пресичаше парка на две. по едно време видях Деймън и някакво момиче..моля? Моя двойничка. Хм...не за дълго. Още обичам Деймън, но не съм сигурна дали той ме обича. Деймън отиде някъде. познах момичето..говорят за нея, че била примерна ученичка..Боже аз едва ли ще бъда някога. Казват, че била алергична към гъби...добре тогава. В парка имаше няколко гъбки. Отидох зад нея. Набутах и ги в устата. На нея и стана нещо и припадна. Завлачих я към някакво дърво. Облякох дрехите и и отидох на пейката. След малко Деймън дойде.

Първо реших, че съм сгрешил и продължих да вървя. Дори и не забелязах момичето, което вървеше срещу мен. Тогава ми хрумна една идея. Хванах я и я дръпнах към себе си, захапах я за врата, така, че да потече кръв, докато тя крещеше да помощ. Бутнах я в Джен..или по-точно Катрин, самия аз не знаех. Тя не издържа на вида на кръвта, зъбите й се показаха и започна да пие от момичето.
- Втора грешка, Джен не е вампир! - казах след като изпи всичката кръв на момичето и то падна на земята, доволна усмивка се появи на лицето ми. Седнах на една пейка.
- Имаме доста да си говорим.. Та като за начало..защо през всичките тези години те мислех за мъртва? - погледнах я.

Засмях се..
- "Моята" Джен е демон, и е десетки пъти по-силна от теб. И надявам се знаеш, че има само един начин демоните да бъдат убити и това не е кол в сърцето или чифт вампирски зъби. - станах от пейката.
- Е, какво искаш? Къде е Джен? - погледнах я. Преди няколко години сигурно щях да се зарадвам да я видя отново..жива. Глупости, по-скоро век-век и половина. Тя е избягала, което означава, че със Стефан умряхме за нищо, но всъщност съм й благодарен. Живота на вампир е много по-лесен от този на обикновен човек, можеш да изключиш чувствата си като с копче.

Докато обикалях по улиците и се чудех къде да отида погледа ми попадна върху един парк, реших да се поразходя малко там преди да се прибера. Там беше спокойно, нямаше почти никого, повечето пейки бяха празни. След като обиколих парка набързо се отправих към една от пейките. Седнах на нея и отново се огледах наоколо, след което преместих погледа си към облачното небе. В този момент усетих как няколко капчици дъжд се стекоха по лицето ми. Дъжда постепенно се усили, но на мен не ми пречеше, напротив, харесваше ми.

Заваля точно когато мислех да си запаля цигара и се наложи да се откажа от намеренията си. Нямах нищо против дъжда, дори обичах, когато времето беше лошо, но не и когато ми се пушеше (в редките случаи... не бях пристрастена, така че не можеше да се каже, че съм пушачка). Прибрах кутията в джоба си и просто останах на мястото си под дъжда, кръстосала крака по турски върху една пейка.

Малкото хора, които бяха в парка, веднага побързаха да се скрият някъде на сухо, или под чадъри, а аз просто останах така, под дъжда. Харесваше ми. Забелязах на съседната пейка едно русо момиче, което май беше на същото мнение относно стоенето под дъжда. Не трябваше да сканирам аурата й, за да разбера това. Вече от дрехите ми капеше вода, когато казах:

- Няма нищо по-хубаво от лошото време, а?,

И се усмихнах.

Хората, които бяха в парка побързаха да се скрият някъде на сухо. Не ги разбирах, та това беше просто дъжд. На съседната пейка седна едно тъмнокосо момиче. От дрехите й се стичаше вода, както и от моите, явно дъжда не й пречеше щом беше дошла тук при такова време.
- Няма нищо по-хубаво от лошото време, а? - усмихна се тя.
- Предполагам. - продължих да наблюдавам стичащите се капки дъжд от небето, сякаш бях съвсем сама. В моменти като този се чувствах истинска късметлийка, че съм без грим, което рядко се случваше. Почти никога не излизах от вкъщи без грим, а днес реших да го направя по необяснима причина.
- Бела. - представих се след няколко минути и погледнах към момичето.

Погледнах към Бела и се зачудих дали да кажа някое от измислените си имена, с които обикновено се представях пред хората, но накрая реших, че веднъж да кажа истината, няма да ми навреди. А и не усещах нищо опасно в аурата на това момиче, така че всичко бе наред.

- Дев - казах името си.

Или поне това, което използвах за име. Истинското ми бе по-дълго и по-благозвучно, но се наложи да се откажа от неговата употреба, както трябваше да се откажа от всичко.

Точно щях да попитам Бела дали е от тук, когато случайно се сетих за часа, погледнах към ръчния часовник на китката ми и веднага рипнах на крака.

- Аз ще тръгвам - съобщих очевидното, бръкнах с ръце в джобовете и се врътнах, тръгвайки напред. Не трябваше да закъснявам за срещата.