Стаята на Виктория Даймънд

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Спалнята:

Стаята на Виктория Даймънд Al-husn-one-bedroom-suite

Банята:

Стаята на Виктория Даймънд Luxury-and-Glamour-bathroom-design-for-a-luxurious-and-glamorous-person

Vampire Брой мнения : 23 Join date : 08.09.2011

Доведох Бела тук..надявам се Виктория да успее да помогне.
- Виктория? - извиках я. Тя дойде.
- С Бела бяхме навън. След като се прибра да се преоблече и стана лошо. Да не е заради нищо, което е пила или яла... - погледнах към Виктория. Дано да има решение на въпроса и дано Бела да се оправи скоро...

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

- Да.. Влизай - казах и се отдръпнах от врата за да влезе. Май нямаше да остана на спокойствие.. А тъкмо исках да си взема душ. Както и да е, за щастие той дойде точно когато влизах в банята. Остави Бела на леглото и седнах до нея. Сложих ръка на челото й за да проверя температурата.
- Цялата гори - казах без да отмествам ръката си. Затворих очи и използвах дарбата си за лечение. Не, не беше обикновенна настинка. Беше някаква болест. След няколко минути Бела дойде в съзнание.
Не бях успяла да я излекувам, просто успях да я върна отново в съзнание.
- Тревожно, много тревожно.. - казах тихо.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Събудих се, лежах на някакво легло, Виктория стоеше до мен, Робърт също. Помнех единствено, че ми прилоша и припаднах.. Сигурно Робърт ме беше довел в стаята на Виктория. Все още ми беше много горещо и се чувствах зле. Опитах да се изправя, но не можех, няма сили дори и да стана от леглото. Какво ми имаше..никога до сега не се бях чувствала така.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

- Странно, как така дарбата ми не те излекува напълно? - казах, но по-скоро сама си говорех.
- Освен ако е някоя от много трудно лечимите болести - винаги вместо "неизлечими" ползвах думите "много трудно лечими" болести, защото за мен нямаше невъзможни неща. Всичко можеше да се промени стига да го искахме.
- Бела да си яла нещо развалено напоследък или пък пила някаква странна на вкус напитка? - казах записвайки в един тефтер като някакъв доктор, който не бях разбира се. Но знаех някои неща.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

От всичко, което Виктория каза чух само частта в която казваше "Освен ако е някоя от много трудно лечимите болести". На какво се дължеше това..щом си помислих това тя ме пита дали напоследък съм яла нещо развалено или пила странна на вкус напитка. Замислих се, нямах спомени за това.
- Ъ не..предполагам. - казах.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

- Ахам. Значи е заразителна. Бела, за безопасността на другите, не трябва да се срещаш с никого докато не открием каква е тази болест и как да я излекуваме. Като виждам си доста изнемощяла и не можеш да станеш. Нямам нищо против да останеш в стаята ми аз ще спя на дивана. Робърт, моля те уведоми всички намиращи се в Академията и извън нея че часовете по История за следващата седмица се отменят и че всички трябва да внимават. Разпространява се някаква нова болест - казах набързо като едновременно записвах симптомите. Определено в този момент бях влязла в ролята на лекар. Взех един термометър и го дадох на Бела. Тя ме изгледа странно.
- Трябва да видим колко температура имаш.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Виктория ми предложи да остана в стаята й. Не можех да остана, така можеше и тя да се зарази, но дори и не можех да стана от леглото, какво оставаше да стигна до стаята си. Виктория говореше като лекар, каза, че не трябва да се срещам с никого докато не оздравея. Тя ми подаде един термометър, премерих си температурата, беше висока.
- Хайде, тръгвай си, не искам и ти да се заразиш. - обърнах се към Робърт.

Току що пристигнах в Академията. Да, беше точно както я очаквах. Най напред реших да мина през кабинета на директорката да уведомя че съм пристигнал. Понеже я нямаше там, отидох до стаята й и почуках на вратата. Отвори ми едно русо момиче на около 19-20 години. Попитах къде е директорката а тя каза че е тя. Уау. Очаквах да е на 30-40 години даже и 50 а то се оказа че е по млада и от мен.
- Може ли да вляза? - казах и без да чакам отговор направо влязох в стаята. На леглото лежеше едно момиче изглежда беше.. Болно или настинало.
- Здравей. - казах й.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

- Ти си Томас, предполагам - казах.
- Ако можеш остани с нея, трябва да си взема душ а ме е страх да я оставя сама. Болна е от нещо, не знам точно какво - прошепнах набързо на Том и си взех хавлия. Влязох в банята като първо заключих вратата. Напълних си ваната и се отпуснах вътре. Всичко случило се беше толкова изтощително.. Сетих се за Теса. Бях я оставила в Мола, от тогава не я бях виждала. Е, утре имаше час по Самоосъзнаване така че трябваше да се появи.

Vampire Брой мнения : 61 Join date : 08.09.2011

Занесох Джен на ръце до стаята на Виктория. Едно момче излизаше от стаята, мисля, че се казваше Робърт. Подбутнах вратата, момичето от кафенето лежеше на леглото, явно беше болна. В стаята имаше още едно момче, не го бях виждал преди. Той каза, че Виктория се къпе. Влязох в стаята и оставих Джен на дивана, като се опитвах да я свестя по някакъв начин. Явно трябваше да изчакам Виктория, сигурно много щеше да ми се "зарадва" като ме види.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

След като свърших с къпането обвих около себе си една хавлия и излязох от банята. На дивана лежеше Джен а до нея стоеше Деймън. За миг застинах на мястото си. Какво ставаше тук? Нима всички щяха да се разболеят днес? Том тръгна да казва нещо но го прекъснах.
- Няма нужда да ми обяснявате. Виждам че имам още една.. "Пациентка". - приближих се до Джен и сложих ръка на челото й. Температурата беше толкова висока колкото и тази на Бела. Бела вече беше изгубила отново съзнание, нямаше смисъл да ги свестявам щом пак щяха да останат в безсъзнание. Том и Деймън ме гледаха напрегнато.
- Да се облека - казах и извадих от гардероба си някаква дрехи, след това влязох в банята и ги облякох. Изсуших си и косата. Приближих се отново до Джен и сложих ръка на челото й. Опитах да използвам дарбата ми но усетих силно опарване. Веднага дръпнах ръката си, беше изтръпнала.
- Какво е това.. - измърморих опитвайки да раздвижа пръстите си. Не, определено ми писна от тази болест каквато и да е тя. Концентрирах се и след по-малко от минута Джен се съвзе. Температурата й започна да спада, лека полека започна да се движи и така докато не стана напълно добре. След това направих същото и с Бела.
- Добре, айде махайте се сега. Нямам намерение да стоя като някоя мумия будна през нощта - казах грубо и им направих знак да излязат.

Admin Брой мнения : 89 Join date : 07.09.2011

Дойдох в съзнание, определено се чувствах по-добре. Всъщност си бях съвсем добре. Станах от леглото и чак тогава забелязах лежащата на дивана Джен и стоящия до нея Деймън.
- Какво.. - сигурно и с нея беше станало същото, както с мен. Каква беше тази болест..от къде ли я бяхме прихванали. С тези мисли тръгнах към вратата.
- И, а да благодаря ти. - погледнах към Виктория и излязох от стаята.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

След като бяхме в парка с Деймън нещо ми стана. Събудих се в стаята на Виктория лежаща на дивана. Деймън беше до мене.
- Деймън..защо съм тук? - обърнах се към него. Станах от дивана и усетих, че залитнах леко. Добре, че Деймън ме хвана иначе щях да падна върху него.
- Хайде да тръгваме.. - казах му и го задърпах към вратата .

» Виктория Даймънд
» Стаята на Изи
» Стаята на Бела
» Стаята по История
» Стаята по съмоосъзнаване