Гората с конете

След като се наспах отидох на поляната с конете.Хубаво място.Посещавала съм го няколко пъти и даже се надбягвах с един кон.Битката си беше оспорвана,но той ме победи и исках реванш.Преобразена имах повече шансове,но както и да е.Поляната се разкри край мен и както винаги за този час конете пасяха необезпокоявано.Доближих се бавно до един и го погалих.Първоначално коня не ми даде ,но след малко вече прокарвах ръка по козината му.

Реших да се поразходя. Зачудих се къде да отида и реших да да се отправя към поляната с конете. Звучеше ми хато хубаво и успокояваще местенце. Обичах животните, когато бях по-малка се учих да яздя и исках да видя дали още помня как ставаше. Замислих се и се сетих, че имах пони. Бях го кръстила Захарче, добре че татко го спаси от име като Бонбонено чудовище, просто обичаше да яде бонбони и захарчета. Накрая ме убедиха да е Захарче. Беше красиво. Докато се отдавах на спомени установих, че съм стигнала до поляната. Там видях едно момиче, което галеше един от конете. Бавно се приближих, подадох захарче на коня, а на момичето казах:
- Здравей, надявам се да не съм те стреснала. Може ли да остана?

- Здрасти - отвърнах на поздрава на момичето. - Разбира се,че можеш да останеш.Поляната е за всички.
Усмихнах й се.Забелязах,че храни коня с захарче.От онези малките сладки кубчета.Усетих,че той е важен за нея.
- Има ли си име? - попитах я.

П.П Сори,че не писах ама нямах нет ;Х

Зарадвах се, че ми позволи да остана. Обичах конете и то много. Успокояваха ме и освен това бяха невероятно създания. Момичето ме попита как се казва:
- Всъщност не знам, но много бих искала да разбера. Аз я наричал Стрела, но още не съм намерила никого когото да попитам как се казва. - кобилата излапа захарчетата и ме погледна с благодарност. Аз започнах да я галя и си отбеязах следващия път да си взема четка, за да я среша. - Аз съм Скайли, впрочем - казах аз весело и подадох ръка на момичето.

ПП: Споко, то и аз бавя постове

Стрела.Хубаво име.Непознатото момиче ми се представи.
- Аз съм Натали - поех ръката й и се усмихнах. - Според мен Стрела много и отива.Едва ли ще намерих някой ,когото да попиташ.Всички копне тук са свободни.
Погледнах към останалите коне,които спокойно си пасяха,някои препускаха.Беше толкова красиво.Можех да ги гледам така цял ден.Обърнах се към Скайли.
- Често ли идваш тук?

Момичето ми се представи, казваше се Натали. Хубаво име... помислих си аз и и се усмихнах. Тя само потвърди съмениеята ми, че тук няма кой да ми каже как се казват конете.
- Ами и да и не. Знам, че отговорът е странен, но съм от скоро тук, преместих се от Итакия и от както дойдох тук посещавам гората. Просто това място, с тези животни ми дества успокоително. - усмихнах и се мило. Отново погалих Стрела и погледнах Натали - Искаш ли да ти покажа любимият ми кон? - хванах я за ръката и я заведох до един кон, който пасеше на няколко метра от Стрела. Беше може би най-красивото животно, което бях виждала. Беше млад кон, силен, едър и здрав. Беше черен на цвят и определено излъчваше величие. - Това е Черния красавец - казах аз и извадих една ябълка от чантата си, подадох му я и той я захапа - Той беше първият кон, с който се запознах, така да се каже, тук. Наистина необикновенно животно, понякога ми позволява да го яздя. - усмихнах се мило и започнах да реша красавеца. - От кога си тук? - потах Нат, без да свалям очи от коня.

бях съгласна с нея за конете,а още повече бях като ме заведе при Черният жребец.Невероятен кон.Това име му отговаряше повече от точно.
- Невероятен е - казах.Бя2х с зейнала уста и просто нямах думи да опиша колко е красив и величествен.Приближих се като хипнотизирана и го погалих.Усмихнах се широко на Скайли ,която решеш жребеца.
- Аз съм от едно малко градче наоколо и съм идвала само няколко пъти тук,но него никога не съм виждала.Явно защото излиза в друго врме или не знам.Даже съм се състезавала с един от конете тук - засмях се и посочих шареният кон с буйна грива. - Ето този.Голям бързак.
Усмихнах се отново и изведнъж се сетих нещо.
- Ти от Академията ли си?

Зарадвах се когато Нат хареса красавеца. Наитсина си заслужаваше вниманието. Просължих да го галя, когато тя каза, че се е състезавала с един от конете. Я чакай, чакай, състезавала ?! ... Ама това как е възможно? ... Аааааааа да та тя беше върколак, ето как беше възможно това. Усмихнах се когато каза, че е бързак:
- Кой победи? - стана ми любопитно дали е успяла да го надбяга. След товаа Нат ме попита дали съм от Академията: - Ами кандидатствах и се надявам да ме приемат. Май само тук се чувствам на мястото си, май само тук се чувствам у дома - това си беше вярно, досега бях пътувала много, но никъде не бях се чувствала добре, а сега беше различно. - А ти от Академията ли си? - беше ми любопитно, а кой знае, ако беше от Академията можеше и да станем приятелки, странна дума в моя речник, но никога не е късно да се появи и да стане част от моя живот.

Подсмихнах се.
- Да речем ,че бях в неправилната фаза на луната,ноо следващият път искам реванш.Чу ли конче - обърнах се към коня с предупредителен пръст във въздуха.Коня само изпуфтя, а аз се изкисках.
- Сладур - подметнах.Скайли ме пита дали съм от Академията.
- Да от там съм.Нова съм,даже прекалено нова - усмихнах се.Супер.Няма да съм новото момиче.Всъщност тази мисъл не е формулирана правилно.Няма да съм единственото ново момиче,което всички ще зяпат.Поне ще бъдем две,което ми напомня...
- Ти си фея нали? - попитах я.Усещах го,но за всеки случай питах.

П.П Съжалявам за огромноото забавяне.Тези дни нямах много време за компа

Когато Нат каза, че е било неправилната фаза на луната се досетих, че може би е върколак... Интересно не бях срещала върколаци преди, винаги съм си мислела, че изглеждат някак по-различно, но Нат разби всичките ми представи. Изглеждаше напълно нормална, като всичките ми познати. Докато мислите ми блуждаеха в тази посока някак далеч я чух да казва, че и тя е нова. Тръснах леко глава и се върнах в настоящето и се усмихнах е поне нямаше да съм единственото ново момиче. Това беше добре или поне се надявах, ако не друго щяхме да се подкрепяме и да не се даваме много на "старите кучета" както се казваше. Изведнъж Нат ме попита дали съм фея.
- Ами да феичка съм... Толкова много ли ми личи? - засмях се, нямах против, че ме е разкрила, но се зачудих как е познала... Дали ме е надушила, което води до въпроса на какво ли миришат феите... Или пък си личи по нещо? - А ти спомена нещо за фаза на луната, да не би да си върколак?