Парк "Spring"

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Исках да отида на някое по-осамотено място. Напоследък изобщо не ми се работеше, исках да си почина от всичко и от всички. Чувствах се някак си отпаднала. Доколкото знаех, имах час но не отидох. Все някак щяха да се справят и без мен. Отидох в един отдалечен парк, който се намираше на края на града и почти никой не отиваше там. Седнах под едно дарво и затворих очи. Миришеше на есен, подухваше лек, хладен ветрец който леко разроши косата ми. Наоколо листата на дърветата бяха почти изпопадали. Да, всичко показваше че е есен. Любимия ми сезон. Стана хладно, вятърът се усили и времето се заоблачи. Прекрасно време. Толкова се бях унесла че не забелязах кога дойде и седна до мен някакво момиче. Изглеждаше ми позната. И как няма, та нали аз познавах почти всички в този град.
- Хъм.. Здравей - поздравих я по едно време. Изобщо не ми беше нито до разговори нито до нищо но не можех и да се държа невъзпитано, бях учителка. Като се замисля.. Май щях да напусна. Вече от много години работех в Академията. Може би, беше време да продължа с пътешествията си в други светове и да отстъпя поста си на някой по-достоен от мен. Все пак, и да не бях добра в работата си пак щях да стана директорка тъй като Академията бе на майка ми. И пак се отнесох и не чух какво каза момичето.
- Моля? Извинявай, не те чух - казах.

Admin Брой мнения : 80 Join date : 07.09.2011

В навата Академия не беше кой знае колко зле.Мислих,че ще е гадно и нещо като училищата в които съм била до сега,но не...в Академията беше различно.Различно,различно,но това не означаваше ,че съм любител на "влизането в час".Бях решила да се поразходя,а по-късно можеше да се видя с Арчър.Знам ли.За да съм по-далеч от Академията се отправих към края на града.Вървах по улиците загледана в земята,но от време на време поглеждах и напред за да не се сблъскам с някой въпреки,че беше пустичко.

***

Стигнах един парк.Може би крайната ми цел...,а може би не.Щях да се помотая малко тук,а после...после не знам.Вървах с наведена глава наоколо.Някои хора ме гледаха малко странно и донякъде ги разбирах.Кой ще се разхожда сам в парка с наведена глава...е много хора го правеха,но това е отделен въпрос.Реших да седна на една пейка.Бях си пуснала музика.Поклащах глава в такт с музиката.Добре,че беше развития ми слух иначе нямаше да чуя момичето което ме поздрави.Надигнха глава и ми отне една минута да разбера от къде ми е познава.Директорката.Виктория...по-точно госпожица Даймънд.
- Здравейте. - отвърнах.Тя изглеждаше потънала в мисли и ме попита дали съм казала нещо. - Поздравих ви..
Попринцип не бях от хората които се държът като някои...особи и говорят на Ви и подобни.Не бях "учеба" на тези маниери и все пак ги използвах.Бях странно дете...тийнейджърка.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

- О, моля те, недей и ти! Не съм бабичка та да ми говориш на "Ви". А и сега не сме в Академията - побързах да я поправя. Колко много мразех да ми говорят на "Ви". Караше ме да се чувствам стара а в действителност бях 1-2 години по-голяма от учениците си. Загледах се по-добре в момичето. О, да, това трябваше да е новото момиче.. Елизабет, Бела или нещо подобно.
- Ти.. Си новото момиче, нали? - погледнах я. Типичната 18 годишна, ако не се лъжа, тийнейджърка. Е, за да е тук означава че часовете бяха свършили и най вероятно щеше да последва въпроса защо не съм дошла в часа по история. Сега, дали учителите по останалите часове бяха пристигнали всички, не знаех а и не ме интересуваше което беше странно. Мен, да не ме интересува какво става в Академията? Да, определено не бях особено добре. Може би беше поради причината че цяло лято не мръднах от кабинета си, приготвяйки всичко за предстоящата учебна година. Чак сега осъзнах, че всъщност не ми бе останало абсолютно никакво време за личния си живот. Но.. Можех ли сега да отида на почивка или още по-добре в друг свят? А ако го направех, кой щеше да е заместника ми по история? Толкова много неща се въртяха в главата ми. Ако отидех в друг свят обаче, не знаех кога ще се върна. Може би щях да се опитвам да изпълня мисията си с месеци или пък с години. Не, не определено нямаше да е разумно да тръгна на пътешествие, поне за сега.
- Как ти се струва Академията? - казах първото нещо което ми дойде на ум, за да завържа някакъв разговор въпреки че не ми се говореше.

Admin Брой мнения : 80 Join date : 07.09.2011

Тя машинално ме помоли да и говоря,а "ти".Не била бабичка за да и говоря на "Ви".А аз какво да кажа като някое малко детенце ми говори на "Ви" ?
Замълчах си и се усмихнах.Тя спомена нещо за ново момиче.
- Ъъъ да...Изабел... - изрекох.Надявах се да не писне,че в момента не съм в час и да не ми лепне някое наказание.А дори да ми лепне наказание...нямаше да е нищо.Често съм била наказвана...още едно наказание само ще оголеми хубавия ми списък.Изключих музиката за да мога да слушам Вики..ако можех да и казвам така.Еее казвах го мислено...значи може.
- Как ти се струва Академията? - попита тя."Любимата ми тема!" - помислих си.Простенах.Какво да и кажа? "Академията ми се струва...скучна.Не случайно избягах от този час и от миналия и от по-миналия,а нямам намерение да влизаш в следващия и по-следващия.Не ме питай защо съм тук...просто окрясявам това скучно училище и го правя по-интересно." - определено НЕ!
- Ами такова...тя..ам..аз..ми..тук съм от скоро..още не знам...,но ми е ъъ скучно! - натрапих на "скучно" и се надявах да не я засегна.И все пак...наистина си беше скучно,а да не говорим,че не се бях виждала и с Арчър от дни...,а той беше единствения на който споделях.Идеше ми да си изкарам всичко на него.Не издържах.Толкова сила ми се беше насъбрала през изминалия един ден,а за бъдеще..още.Не можех да живя така.Но и това е друга тема.Живота ми обаче се оплиташе още повече и още повече.Супер а?Какъв късмет!Кой е като мен?

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Тя спомена че в академията й е скучно. Само да знаеше колко я разбирам..
- А аз какво да кажа след като трябва да прекарвам почти цялото си време там? - въздъхнах. Когато научих за всичко това, за академията, за преминаването през световете.. Струваше ми се страшно интересно и нямах търпение да се обуча и да преподавам а сега се бях отегчила. Все пак не е особено лесно да преподаваш всяка година едно и също и то на хора с 1 или най много 2 години по-малки от теб. Би трябвало и аз самата да съм сред тях, въпреки че знаех всичко наизуст за световете а и не малко пъти бях посещавала какви ли не. Бях виждала дори морска русалка БЕЗ опашка! И освен всичко това, нямах минало за което да се радвам.. А и според мен баща ми дойде да ме вземе от приюта само защото нямаше кой да поеме академията не че му пукаше за мен. Ами после? Когато открих че имам за дарба да преминавам в други светове когато искам.. Отначало дори не можех да го контролирам и в най неподходящите моменти се пренасях в други светове. Добре че поне вече се пренасях когато исках, иначе с всичките тези свои проблеми.. Направо нямаше да мога да се върна в този свят. И ето че отново се унесох в мислите си и забравих за Изабел, която също изглеждаше отегчена от живота тук.
- Ти си доста хубаво момиче, не ми се вярва да нямаш приятел.. - казах по едно време. Те момчетата тук бяха едни.. Само секса ги интересуваше. Ето защо не се занимавах с личния си живот, ако го направех щях да умра от скука.

Admin Брой мнения : 80 Join date : 07.09.2011

Я ще си говоря с директорката за гаджета и секс!Къв кеф! - помислих си.Повдигнах рамене.
- Ами..нямам. - изрекох накрая.То не,че имаше с кой да съм.Сумати време бях прекарала в сиропитаище.После Арчър ме откри.И добре,че беше той...иначе щях да съм..мъртва най-вероятно.Тогава силите ми ме бяха завладяли напълно...бях ужасно изстрадала зареди скапаните видения...горкия човечец.Не знам как въобще се нави да се грижи за мен.Еее брат ми го беше помолил,но това е отделен въпрос.
- Мъжете тук не струват...повечето - казах на Вики.Отново се замислих за Арчи.Трябваше да го видя тези дни по дяволите.И той щеше да се записва в тази академия...за да ме наблюдава и да види дали съм добре и темпободни.Пък и това с другите светове ми звучеше някак си...яко.Искаше ми се и аз да се озова някъде...макар и да беше малко страшничко.
- Вики...ходила си в други светове нали...как е там? - усмихнах се и погледнах жената до себе си.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Тя каза че няма гадже и след кратка пауза добави че момчетата тук не струваха което си беше една ОГРОМНА истина. Попита ме как е в другите светове. Не се очудих, повечето ми познати като разбираха за академията първо това питаха.
- Ами.. Какво да ти кажа, зависи в какъв свят ще попаднеш. Да, вярно е че аз съм посещавала доста светове но те всички са милиони и милиарди няма как да посетя всички та да знам точно как е там. В някои светове вечно е зима, в други пък е вечно лято в трети си е нормално но има замъци и кралове, кралици.. Аз съм виждала дори лилави, говорещи, с големината на човек зайци, морски русалки без опашки, плуващи котки и какво ли още не. Всичко зависи от самата теб, повечето пъти попадаш там където ти се иска силно в момента. Примерно ако сега искаш да си на морето можеш да попаднеш в.. Знам ли.. Подводен свят - заобяснявах колкото по-просто можех така че да ме разбере. Истината е, че след толкова години в академията бях свикнала да говоря някак си.. Неразбираемо за хората на моите години камоли за по-малките.
- Хайде обаче да говорим за нещо друго, не искам разговора ни да се окаже час по история. - засмях се. Но за какво друго можехме да говорим? Общи интереси?
- Исках да те питам, и извинявай де но в документите ти не пише за родителите ти.. Те къде са? - попитах изведнъж но колебливо. Беше ми малко неудобно все пак, не беше мой проблем но просто така ми беше любопитно.

Admin Брой мнения : 80 Join date : 07.09.2011

Това със световете беше хубаво.Някак си..приятно и подмамващо.Доста хора биха избрали това...Да пътуват в други светове и подобни глупости.
Размишлявах над това,но думите на Вики ме изкубнаха от сладките ми мисли за топло слънце и хубав сняг който никога не се топи.
- Ами..родителите ми..те...починаха в катастрофа като бях малка... - казах и.Нямаше нужда да споменавам,че и брат ми беше умрял по същия начин и ,че на двата пъти аз едва съм оцеляла.
Мразех да говоря по тази тема...аз бях винова за смъртта на брат си...аз го бях разсеяла и зареди мен той беше изгубил контрол над волана.Зареди мен!Усетих,че нещо ме свива.Само като си помислех за брат си и ми идеше да заплача като малко момиче.Само,че нито мама нито таток нито батко са тук за да ме успокоят.Имах си само Арчър...,а с него не винаги бяхме на едно мнение.
Усетих лека болка.Позната болка.

***
Тичах през някаква гора.Някой ме преследваше.
- Хванете я! - чуваше се гласът който не беше никак далеч.Продължавах да тичам без да спирам.Клоните деряха кожата ми,но това не ме интересуваше.Трябваше да избягам.Не знаех къде отивам,но знаех,че не трябва да спирам.Шумове от истрели се разнесоха зад гърбът ми,но дори не спрях да погледна колко са близо.Пред мен изникнаха пламаци като от нищото.Спрях и се огледах.Бях в капан.Бях в огнен кръг.Преследвачите ми вече бяха близо.Твърде близо.Делеше ни само този огнен кръг.Единия направи крачка и огънят спря.Обърнах се да побягна,но нямаше как.Мъжът ме хвана и друг пъсти към мен.Извади един кинжал и го заби с корема ми...Извиках...

***

Видението отмина,но болката не.Леко се свих на пейката ,но нямаше да покажа ,че ме боли.Щях просто да се правя,че нищо не е станало макар и болката в корема ми да беше..гадна и почти непоносима.Мразех тези видения.Мразех болката...,а когато съм на мястото на жертвата още повече.Усещах болката и..толкова голяма колкото и жената я усещаше...жената която не бях аз.Цяло чудо е,че не кървах.До сега не ми се беше случвало и мисля,че не можеше въпреки,че познавах една жена която имаше видения...и дори кървеше когато я "убиваха" във виденията и..докато беше на мястото на жервтите.

Admin Брой мнения : 88 Join date : 07.09.2011

Изабел изведнъж леко се сви. Някой който не обръщаше внимание на малките неща не би го забелязал но аз не бях от тези хора което понякога не излизаше на добре както със случая на родителите на Из например.
- Добре ли си? - попитах веднага щом забелязах че нещо става. Неочаквано започна да духа силен вятър, обичайно за сезона. А и честно казано ми беше умръзнало до смърт от непоносимата жега и яркото слънце което много пъти ми светеше в очите докъто имах да преглеждам документи например. Но сега наистина Изи не изглеждаше добре. Може би трябваше да отидем на лекар? Или не, какво говоря та нали аз самата можех да я излекувам освен ако не беше някаква от онези болести която прихванаха Бела и Джен. Като се замисля, може би онова беше някаква тяхна семейна болест, никога до сега не бях срещала подобни случаи а и те накрая сами се оправиха дори не се наложи да използвам дарбата си. Е, не че можех. Стана ми малко студено. Ама и аз бях една.. Как не се сетих да си взема някакъв суичър на тръгване от стаята си. Мина известно време, Изи така и не ми каза какво й беше станало. След обаче около 30 минути се отпусна, изглежда вече беше добре. Това ме зарадва, но все още бях леко объркана заради случилото се.
- Наистина какво ти стана преди малко? - попитах отново въпреки че не беше моя работа но нали си бях любопитна.. Какво да се прави.

Admin Брой мнения : 80 Join date : 07.09.2011

Вики ме попита какво е станало преди мако.Явно докато съм имала видението ме е питала..,но когато имах видения не можех да я чуя.Въздъхнах.
- Ам..нищо...имах видение... - обесних и.Доста честно ми се случваше това,но както и да е.Вече бях свикнала...да се мъча с тази болка и всичко.Гадното беше,че аз бях на мястоот на жертвата и рядко можех да огледам жертвите си за да ги спася.Не,че съм се затичала да ги спасявам,но както и да е.
- Вики..да те предопредя,че отвреме на време откачам...от дарбите ми е...тъйче ако някоя откача доста...няма нужда от чичкови с бели престилки...е ако са секси може... - засмях се.Понякога дрънках такива глупости.Като сега например.

П.п:Съжалявам ,че е толкова кратко,но нямам никаква муза...;х

» Парк "Rest Time"
» Парк "Лабиринт"
» Парк "New Time"
» Парк "Beautiful"
» Парк "Forest"